Нови автомобили за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“

Заместник-министърът на правосъдието проф. Николай Проданов връчи днес ключовете на 4 леки автомобили, които ще се използват за нуждите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/.

Прочети още...

Водещ: Обещаното по-рано интервю с новия правосъден министър Данаил Кирилов. С него доскоро се чухме в ефира в качеството му председател на правната комисия. Как изглеждат нещата вече от министерството? Здравейте, г-н Кирилов. Две седмици по-късно все още ли бих ви шокирала с обръщението „г-н правосъден министър“?

Данаил Кирилов: Не, не бих казал.

Водещ: Свиквате.

Данаил Кирилов: Да, но и обръщението няма такова значение.

Водещ:Какво заварихте в министерството? Влязохте с определени задачи. Първите срещи с колегите ви там, с екипа ви?

Данаил Кирилов: Срещнах една добре работеща администрация. Иска ми се да кажа и амбициозна. Смятам, че сме готови да изпълним и поставените задачи, които бяха в началото, тоест при избора, така и тези, които са постоянни пред Министерството на правосъдието. Имам предвид предлагането на актуализираната стратегия за съдебна реформа и всичките почти предизвикателства.

Водещ: Това, което беше анонсирано от премиера при представянето ви, още преди дори да бъдете гласуван, беше свързано с отпадането на механизма за наблюдение. Доколко е във възможностите на Министерството на правосъдието да влияние върху графика на отпадането?

Данаил Кирилов: Министерството на правосъдието е координаторът във взаимодействието с екипа, който е от Главна дирекция „Правосъдие“ на ЕК. За степента на въздействие, на влияние бих казал, че е тази, която е заложена в самия механизъм. Ние не смятаме, че е възможно да пренаредим това взаимодействие, то и не е необходимото това, тъй като са установени отношенията досега. Бих казал и че те са изцяло партньорски. Действително главната задача е приключване на механизма за сътрудничество и оценка и респективно неговата трансформация към общия режим, който се прилага по отношение на държавите членки в съюза.

Водещ: Нали знаете обаче, че има и такива гласове, че евентуалното отпадане на механизма ще ни постави в по-неизгодна позиция, тъй като тогава ще бъдем гледани по начина, по който в момента ЕК гледа Полша, Унгария. Тоест по-много по-тежък член, който предполага много повече санкции в случай на нарушение на върховенството на правото.

Данаил Кирилов: Аз това съм го казвал години назад. Още като започнаха първите дебати във връзка с евентуалното отпадане на механизма. Трябва да си даваме сметка, че разбира се, възможно да има по-голяма строгост, по-голяма критичност, но това би било на плоскостта на равенството. Тоест смятаме, че ние заслужаваме да получим третиране такова, каквото всички държави членки имат в ЕС. По отношение прекачването към други държави аз не бих правил сега коментари. Българското участие е специфично, отчитат се всички особености, които са свързани с нашата националност, с нашата държава, с нашия исторически процес и ход на развитие. Така че смятам, че колегите в Европа, които познават България, които четат съответните документи и тълкуват фактите и обстоятелствата добросъвестно, не биха предприели едно излишно етикиране или формално етикиране само и само ние да бъдем ние да бъдем прибавени тук или там.

Водещ: Кога се очаква всъщност да излезе следващият доклад? Доколкото Европа е в избори, ЕК новата ще се конституира след 1 ноември, тоест текат и едни други вътрешно трансформационни процеси?

Данаил Кирилов: Точно така. Ние очакваме доклада в края на мандата на настоящата комисия. Но текат непрекъснато комуникации за взаимодействията, респективно и условно казано и проверките.

Водещ: И ако през октомври, защото тогава изтича този мандат, България чуе, че механизмът остава или че решението за това да отпадне, въпреки че имахме обещанието на Жан-Клод Юнкер или поне мечтата му да отпадне в мандата на неговата комисия, то би ли било неуспех за вашия екип?
Данаил Кирилов: За мен лично би било неуспех. Но не бих искал да го пренасям по отношение на екипа и на ведомството. Защото пак казвам, макар и за две седмица мога да кажа, че срещнах колеги, които работят с енергия, с желание, дори с вдъхновение по задачите и предизвикателствата.
Водещ: По иначе доста прозаичните задачи, вдъхновени от тях. Сега за това, което вие сам поставихте като приоритет. Процедурата за търсене на дисциплинарна отговорност на тримата първи в съдебната система. Нека да кажем защо сега? Тъй като това е тема актуална от години назад. Особено в частта отговорност на главния прокурор. И в какви срокове смятате, че ще бъде изработен приемлив за всички механизъм, по който да се търси такава отговорност на главния прокурор и председателите на върховните съдилища?
Данаил Кирилов: Малко неща останаха неизпълнени от препоръките в докладите. Едно от тези неща е въпросът за отговорността на тримата големи и с осъществяването на тази отговорност в детайли.
Водещ: Защо на тримата големи, нека да уточним? Тъй като в принцип в докладите имаше притеснения през години само по отношение на главния прокурор, и то заради единната и централизирана структура на прокуратура?
Данаил Кирилов: Вижте, тази логика за тримата големи, тя следва от естеството на техния статут. След като говорим за трима големи, след като техният ред на избор е идентичен, след като техните отговорности по принцип и по Конституция, и по закон са сходни, би следвало да има идентичност и аналогии в режима на генериране на тяхната отговорност. Тоест в режима на евентуално предсрочно прекратяване. Действително този въпрос е коментиран и назад във времето, включително и аз съм го коментирал. Документите показват следното: Още преди повече от година в пътната карта, която е приложение на актуализираната стратегия, е взето решение в Съвета по развитие на съдебната реформа са вписани и тримата големи. А логиката тук е следната: така както прокурор нямало как да разследва главен прокурор, така и в съд няма как да осъди главния или върховния съдия или председателя на върховния съд. Ако въобще това предположение и вярно.

Водещ: Чаках ви да ми дадете този пример, защото той очевидно е много важен за вас, за да ви припомня, че само преди няколко седмици или месеци Софийският административен съд на практика, макар неговите решения да не се наричат присъди, осъди да плати глоба председателя на Върховния касационен съд във връзка с една неподадена декларация пред Сметната палата. Така че очевидно има съд, който да се произнася безпристрастно по отношение на председателя на Върховния касационен съд.

Данаил Кирилов: Ама очевидно е, че всеки прокурор може да разследва и главния.

Водещ: Как е очевидно, откъде е очевидно?

Данаил Кирилов: Е, това, че в конкретния случай не може да се даде такъв пример, не означава, че това е невъзможно. Както говорим за независимост, ние говорим за независимост на магистрата въобще във всяко едно негово проявление – и като съдия, и като прокурор, и като следовател. Тоест не би следвало да игнорираме и да казваме изначално не може в една йерархична структура прокурор да разследва, образно казано, началника си. Но ние имаме подробни правила за разследване в НПК, в което въобще нямаме такава субординация за независимостта по същество, тоест за независимостта на магистрата прокурор при разследване на едно престъпление.

Водещ: Тогава защо правим този механизъм, ако вие казвате, че няма проблем да бъде разследван главният прокурор от който и да е прокурор?

Данаил Кирилов: Първо, защото въпросът е повдигнат вече. Коректно или некоректно, изчерпателно или неизчерпателно, но се създаде предубеждение, казвам предубеждение в нашите партньори, че видите ли, има някаква разлика в статутите и във възможността за разследване и респективно наказване на някои от тримата.

Водещ: Тоест ние не го правим, защото…

Данаил Кирилов: Което, вижте, не е така, защото тази конструкция е създадена преди 25-26 години. И тя е мислена на /…/ изначално конституционният законодател е поставил наравно.

Водещ: Само че, г-н Кирилов, не знам как се е получила тази предпоставеност, но ако трябва да се върнем назад във времето, едно решение на Европейския съд по правата на човека постави въпроса за това кой може да разследва главния прокурор, конкретно главния прокурор. Става дума за делото „Колев“, сигурна съм, че знаете за него. И после специален механизъм от прокурори, европейски, подбрани между другото и с участието на главния прокурор, дойде и каза, че трябва да има такъв прокурор, специално прокурор. Дали ще е зам.-главен прокурор, шеф на следствие, имаше точно конкретни препоръки, и винаги за Европа проблематично е било как ще бъде разследван главният прокурор, защото вие казвате, че по принцип няма проблем. Но нека видим как започва всяко едно прессъобщение, което идва от прокуратурата. „По разпореждане на главния прокурор еди-коя си прокуратурата еди-какво си“. Тоест как си представяте, че един прокурор може да започне каквато и да е проверка, да не говорим за разследване, срещу главния прокурор? Тоест явно проблемът е в прокуратурата, освен ако не решите да пипнете Конституцията или законите и да дадете свобода на прокурорите, каквато свобода имат съдиите, след като може да бъде осъден председателят на Върховния касационен съд?

Данаил Кирилов: Тук преувеличаваме с изказността в понятието „разпореждане“…

Водещ: Но така пише самата прокуратура.

Данаил Кирилов: Защото под „разпореждане“ се има предвид даването на възможност да се огласи определена информация за текущо разследване. Тоест главният прокурор е разпоредил по прилагане на правилото за неоповестяване на факти и обстоятелства, свързани с разследването, тези факти и обстоятелства да бъдат огласени. В правната теория и практика нямаме спор по отношение на субординацията в кой аспект се прилага в прокуратурата. И пак казвам, тя не обхваща субординацията, не обхваща формирането на вътрешно убеждение, на съществува или отсъствие на вина, за формата на вината и за съществените елементи на престъпното деяние.

Водещ: По принцип, да. По принцип така е в една идеална среда, наистина изглежда така, че всеки прокурор трябва да може да бъде достатъчно независим, самостоятелен и по убеждения да взима своите решения. Но очевидно в нашата действителност, след като и Европа ни иска специален механизъм, не е така.

Данаил Кирилов: Европа ни поиска. Да бъдем откровени, Европа ни поиска този механизъм, защото имаше достатъчно силни гласове от България, които поставяха този въпрос. Внимателно съм чел делото, което цитирахте, то не би следвало да се разширява, като принцип все пак това е един наказателен процес, в който има определена конкретика. Не бива извратено да се тълкува и препоръката на техническия доклад. Защото нейната цел е създаване на възможност за по-активен диалог между парламента и между прокуратурата. И ние тази препоръка я изпълнихме. Ако някой сега смята, че можем да я изпълним по-добре, ще търсим…

Водещ: Колко дълго време ще търсите съгласие? Кога се очаква да влезе тази?

Данаил Кирилов: Не съгласие, имах предвид ще търсим и ускоряване на периода за тези диалози.

Водещ: Колко? Колко, защото, г-н Кирилов, защото усещането е, че каквото и да се прави, то се прави за след мандата на този главен прокурор, към очевидно и премиерът беше поел ангажимент, като каза, че реформата съдебната в прокуратурата ще се случва след Цацаров.

Данаил Кирилов: Реформата в съдебната система се случва.

Водещ: Вече? Приключила ли е?

Данаил Кирилов: Не, не е приключила. Казвам се случва. Тоест поетапно ние изпълняваме пак казвам, дори и тези препоръки, чийто генезис и произход чисто български, чисто нашенски.

Водещ: Така че кога смятате, че можем да имаме такъв механизъм?

Данаил Кирилов: Ние довършваме работата на работната група, която е по Закона за съдебната власт. Правим последни уточнения. Иска ни се най-късно в средата на месец май да представим и на Съвета за …

Водещ: … актуализираната стратегия за съдебната реформа

Данаил Кирилов: … да представим конкретни текстове и с това да открием дебата и процедурата по обществено обсъждане за тези промени. Надяваме се към края на юни да имаме готовност вече за стартиране на самата законодателна процедура от Министерски съвет.

Водещ: На финала отново оставаме на тази вълна с по-скоро предстоящите ангажименти на настоящия главен прокурор. Получихте критики, че с една промяна в Закона за съдебната власт, която се взе през председателството, вашето, на правната комисия, се готви преходът на Сотир Цацаров към поста главен съдебен инспектор. Кажете с какво беше мотивирано? Имаме една-две минутки за това. С какво беше мотивирана тази промяна в Закона за съдебната власт, която казва, че при предсрочно подаване на оставка от страна на главния съдебен инспектор следващият влиза в нов дълъг мандат.

Данаил Кирилов: Аз внимателно и с нетърпение изчаках да изслушам коя промяна имате предвид, защото се наслушах на интерпретации за една или друга промяна, която била свързана евентуално с процедурата за избор на нов главен прокурор. Няма нищо свързано в тази промяна с процедурата за избор на нов главен прокурор. Просто вие внимателно следите законодателния процес, видели сте, че измененията в закона, тези изменения в Закона за съдебната власт бяха изцяло за правното положение на главния инспектор и на инспекторите от инспектората към ВСС. Въпросът за мандата беше един въпрос, който е корелиран с нашия парламентарен опит и с това, че имахме, имало е, било е по-назад във времето, неуспешни опити трикратно да се избере главен инспектор. Едва през 43-о Народно събрание успяхме да проведем успешен избор. Това са трудни процедури, изискват квалифицирано мнозинство в парламента. Виждате, че с оглед обществения дебат кандидатите се въздържат да участват в такива процедура. По тази причина не е оправдано да се прави процедура такава за един непълен мандат. Това е била логиката. А истината е, че не виждам каква връзка търсим, в интерес на истината, между главния инспектор и главния прокурор.

Водещ: Връзката е, че изтича мандатът на Сотир Цацаров и след като си бил 7 години главен прокурор, предполага се, че трябва да отидеш малко по-нагоре, няма свободно място в Конституционния съд, вероятно това е друго възможно добро място, което би му осигурило да влезе веднага на тази позиция. Спекулации. Благодаря ви. Това беше правосъдният министър Данаил Кирилов.

Данаил Кирилов: Хубав ден.

Водещ: И на вас ви желая хубав ден и успех. Очакваме, както каза той, в средата на месец май да видим как точно изглежда този механизъм, който ще даде възможност за равноправно отношение и прилагане на една-единна процедура за евентуално предсрочно отстраняване на тримата първи в съдебната система. Правосъдният министър Данаил Кирилов обеща след това темата да влезе в специализирания съвет към правосъдното министерство и да тръгне към парламента. Ще следим тези процеси и занапред.

Този проект е осъществен в рамките на договор № BG05SFOP001-3.001-0017-С01/17.11.2017 г., по проект: „Усъвършенстване на модела на съдебните експертизи”, финансиран от ОП „Добро управление”, чрез ЕСФ

Всички права запазени. © 2019 Единен регистър на вещите лица